ЗАЍМАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); заèма се, -еш се, мин. св. заèх се и (остар. и диал.) зàйма се, -еш се, мин. св. зая̀х се, прич. мин. св. деят. зая̀л се, св., непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Заемам се. Баща ми и братята мои ся заимаха со своя работа; те си имаха ладия своя, рибната ловитба доволствоваше всинца ни. С. Радулов, ГМП (превод), 13.